Алекситимия: когато думите за чувствата не стигат (част 1)
от Мари Ля Мер • 13.10.2025 г.
Колко често си казваме „Не знам как се чувствам“ или „Не мога да опиша това, което преживявам“? За някои хора това не е просто моментно усещане, а хронично предизвикателство. Алекситимията е състояние, при което човек изпитва затруднения да разпознава, разбира и изразява собствените си емоции.
Какво е алекситимия?
Терминът „алекситимия“ идва от гръцки и означава „липса на думи за емоции“. Хората с алекситимия често изпитват трудности да:
Назоват и разпознаят собствените си емоции;
Разпознаят емоциите на другите;
Опишат преживяванията си с думи;
Различават емоционалните реакции от физическите усещания.
Важно е да се подчертае, че това не означава, че човекът не чувства – напротив, емоциите са налице, но се „скриват“ зад липса на думи или объркване.
Учени различават два основни типа алекситимия:
Първична алекситимия – присъща или генетично предразположена;
Вторична алекситимия – развива се в резултат на травми, хроничен стрес или определени психически и физически състояния.
Пример: Мария работи в екип, но често усеща тревожност и раздразнение, без да може да каже защо. Колегите ѝ я възприемат като „затворена“ или „недостъпна“, а тя се чувства неразбрана и изолирана.
Симптоми и психическо въздействие
Алекситимията се проявява чрез редица признаци:
Трудност да назовеш или опишеш собствените емоции;
Липса на вътрешна емоционална яснота – усещане за празнота или „замръзналост“;
Трудности в разпознаването на емоциите на другите, което затруднява социалните връзки;
Соматични прояви – главоболие, стомашни проблеми, мускулно напрежение, които често са начин на тялото да сигнализира за неизразени емоции.
Психическо въздействие:
Чувство на изолация, тревожност, депресивни симптоми;
Проблеми в личните и професионални отношения;
Намалена способност за справяне с конфликти и емоционални кризи.
Социално влияние:
Трудности във взаимоотношенията с партньор, приятели или колеги;
Чувство, че „никой не разбира какво преживявам“;
Ограничени възможности за емоционална подкрепа, което засилва стреса.
Пример: Петър често се кара с приятелите си без явна причина, защото не може да назове вътрешната си тревожност. Това води до усещане за самота и засилва депресивните му симптоми.
Влияние върху психичното здраве
Алекситимията може да увеличи риска от:
Тревожност и депресия – неспособността да се изразят емоциите води до вътрешен натиск и чувство на безпомощност;
Хроничен стрес – неизразените емоции се натрупват и могат да предизвикат физически симптоми;
Социална изолация – затруднено споделяне на чувства прави изграждането на близки взаимоотношения по-трудно.
Как да се справим с алекситимията?
С практики и подкрепа може да се научим да разпознаваме и изразяваме емоциите си:
Дневник на емоциите – записвай всеки ден какво си почувствал и как си реагирал. Дори няколко думи помагат да започнеш „вътрешен диалог“.
Практики за осъзнатост (mindfulness) – медитация, дълбоко дишане и телесна осъзнатост.
Творческо изразяване – рисуване, писане, музика или движение.
Психотерапия – когнитивно-поведенческа, психодинамична или терапии, фокусирани върху емоциите.
Социална подкрепа – доверени хора, с които можеш да споделиш преживяванията си.