Алекситимия: когато думите за чувствата не стигат (част 2)

от Мари Ля Мер • 13.10.2025 г.

Мини гид: 10 упражнения за справяне с алекситимията

Води дневник на емоциите – отделяй 5–10 минути дневно.

Свързвай физическите усещания с емоции – напрежение в мускулите или стомаха, сърцебиене.

Визуални карти на емоциите – различни чувства, които можеш да „извикваш“, когато не знаеш какво чувстваш.

Емоционални паузи – спри за 1–2 минути и попитай „Какво чувствам сега?“

Разговор с доверен човек – кратка фраза като „Чувствам се странно“ е ценна стъпка.

Емоционални синоними – списък с думи, описващи нюансите на емоциите.

Творческо изразяване – рисуване, музика, писане или танц.

Техники за релаксация – йога, медитация, дихателни упражнения.

Рефлексия след емоционални събития – „Какво почувствах и защо?“

Малки награди за себе си – когато успееш да назовеш или изразиш емоция, похвали се или направи нещо приятно.

Малки стъпки – големи резултати

Алекситимията не е „проблем“, който трябва да те плаши. Това е особен начин, по който мозъкът обработва емоциите – и добрата новина е, че можеш да го тренираш! Малките стъпки водят до големи промени.

Предизвикателство за деня: опитай се да назовеш поне едно чувство, което усещаш днес. Дори ако е „не знам“, това е супер начало.

Рисувай емоцията си.
Запиши я в дневника.
Сподели я с приятел.

Помни: всяка усмивка, всяка дума, всяка малка стъпка към разпознаване на емоциите прави вътрешния ти свят по-цветен и връзката ти с другите – по-близка.

Алекситимията не е „провал“ или „недостатък“. Тя е особеност, с която можем да работим ежедневно и постепенно да изградим по-ясна връзка със собствените си чувства. Малките стъпки водят до големи промени – както вътрешно, така и във взаимоотношенията ни с другите.

А ти вече си забелязал/а момент, в който емоциите ти са били трудни за разпознаване? Днес какво чувство ще откриеш у себе си?